Много хора желаят да живеят в изобилие – не само финансово, но и емоционално, духовно и в отношенията си. Те копнеят да се чувстват пълноценни, подкрепяни от живота, с усещане, че заслужават благополучие и щастие. Въпреки това, независимо колко усилия полагат и какво постигат, сякаш нещо ограничава този поток. Все едно някаква вътрешна част от тях казва: „Не мога“, „Не бива“ или „Това не е за мен“.
От гледна точка на семейните констелации това не е случайно. Зад трудностите да получаваме често стоят несъзнавани динамики, които произхождат от семейната ни система: рани, изключвания, непреживяна скръб, невидими лоялности… Всичко това може да действа като тиха спирачка, която ни пречи да приемем живота с всичките му възможности.
Какво всъщност е изобилието?
Изобилието не означава просто да имаш пари. То е вътрешна нагласа на отвореност, доверие и свързаност с потока на живота. Свързано е със способността да получаваме любов, признание, почивка, възможности, удоволствие, подкрепа и успех.
Ключът е следният: ако не сме успели да приемем напълно своите родители, може да изпитваме трудности и в пълноценното приемане на живота. Защото именно чрез тях животът е достигнал до нас. Отхвърлянето им, осъждането им или конфликтът с тях – дори когато имаме основателни причини за това, според гледната точка на семейните констелации може да повлияе върху отношението ни към изобилието.
Типични блокажи пред изобилието
1. Невидими семейни лоялности
Понякога, без да го осъзнаваме, изпитваме вина, ако имаме повече от родителите или бабите и дядовците си. Ако те са живели в лишения, страдание или непрестанни усилия, можем несъзнателно да повярваме, че и ние трябва да живеем по същия начин. Сякаш да преуспеем означава да ги предадем.
2. Вина заради истории от миналото
Когато в семейната система са се случили болезнени събития – като войни, измами, несправедливости, несправедливо разпределени наследства или преждевременни смъртни случаи – е възможно някой от следващите поколения да носи вина, която не му принадлежи. Това може да се прояви чрез самосаботаж, повтарящи се неуспехи или страх от успеха.
3. Изключени членове на семейната система
Ако някой е бил отхвърлен, забравен или заклеймен – например дядо, извършил престъпление, жена, смятана за „нежелана“, или дете, което не е било признато – според теорията на семейните констелации системата се стреми да възстанови равновесието. Понякога това се проявява чрез потомък, който несъзнателно повтаря съдбата на този човек или сякаш „изкупва“ случилото се.
4. Неразрешени конфликти с бащата или майката
Когато сме гневни на някой от родителите си, отхвърляме го, осъждаме го или чувстваме, че ни е длъжен, според този подход можем да изпитваме затруднения да приемем пълноценно живота, който сме получили чрез тях. А не приемайки напълно живота, може да ни е по-трудно да отворим място и за неговото изобилие.
Какво правят семейните констелации?
Семейните констелации са терапевтичен подход, който помага да се изследват скритите динамики в семейната система – онези модели и отношения, които невинаги осъзнаваме, но които могат да влияят върху живота ни.
По време на една констелация е възможно да се изследват следните въпроси:
-
Дали повтаряме семейна съдба, която не е наша?
-
На кого оставаме верни, без да го осъзнаваме?
-
Как можем символично да върнем товарите, които не са наша отговорност?
-
Как можем да дадем място на изключените членове на семейната система и да признаем тяхното съществуване?
-
Как можем да намерим вътрешно помирение с родителите си, така че да живеем по-свободно?
Когато настъпи подобно вътрешно движение към приемане и помирение, някои хора започват да забелязват конкретни промени: подобрение във финансовото си положение, повече възможности, по-здравословни отношения, по-малко страх от успеха или провала.
Това не означава, че семейните констелации магически привличат пари или гарантират материално благополучие. По-скоро работата може да помогне на човек да осъзнае определени модели, да промени отношението си към тях и да предприеме по-свободни и осъзнати действия в живота си.