Преди няколко години една приятелка ми разказваше колко трудно ѝ е да общува с брат си. Той винаги имал нужда да бъде в центъра на вниманието, никога не признавал грешките си, а ако някой му противоречал, скандалът бил неизбежен.
„Той е нарцисист“, казваше ми тя. И честно казано, погледнато отстрани, изглеждаше, че е права. Но нещо не ми се връзваше. Не можеше човек да стане такъв изведнъж, без причина. Трябваше да има нещо повече зад това поведение.
Започнах да задавам въпроси, да чета и да слушам историите на други хора. Така открих един различен начин да погледна на нарцисизма, за който дотогава не бях мислил: семейните констелации. Не че те обясняват всичко, далеч не. Но предлагат една гледна точка, която лично на мен ми помогна да разбера някои неща.
Какво представляват семейните констелации?
Семейните констелации са алтернативен терапевтичен подход, който разглежда проблемите от системна гледна точка. Основната идея е, че ние не сме изолирани един от друг. Свързани сме със семейството си, с неговата история, с лоялностите, тайните и непреработените му рани. Тези връзки оказват влияние върху това какви сме и как общуваме с другите.
Това не е точна наука и далеч не е лишено от критики. Но предлага начин да погледнем на проблемите, който намирам за интересен: вместо да се съсредоточаваме единствено върху човека, обръщаме внимание и на семейната среда, в която е израснал.
Егоцентричен или нарцисист?
Нека първо изясним нещо. В ежедневието наричаме нарцисист всеки, който често се гледа в огледалото или говори непрекъснато за себе си. Но има съществена разлика между наличието на нарцистични черти и нарцистичното разстройство на личността.
Едното е да притежаваш определени нарцистични черти. Всеки човек може да проявява някои от тях. Другото е съвсем различно: разстройството включва устойчив модел на грандиозност, силна потребност от възхищение и сериозни затруднения в изграждането на истинска връзка с другите. Диагнозата може да бъде поставена единствено от квалифициран специалист.
Когато говоря за нарцисизъм и семейство, имам предвид преди всичко модели на поведение и взаимоотношения, а не клинични диагнози.
Нарцисизмът в контекста на семейството
От гледна точка на семейните констелации нарцисизмът не се разглежда просто като недостатък на отделния човек, а като нещо, което може да има връзка с по-широката история на взаимоотношенията му.
Въпросът вече не е само „Какво му има на този човек?“, а и „Какво място заема той в семейната си система?“.
Когато мисля за това, си спомням за един мой братовчед. В семейството си той винаги беше „умният“, онзи, който трябваше да изкарва отлични оценки и нямаше право на грешки. Родителите му говореха за него така, сякаш беше тяхната най-голяма награда.
Днес, като възрастен, той изпитва почти натрапчива потребност да получава признание и всички да виждат колко добре се справя с нещата. Не знам дали е нарцисист, но със сигурност поведението му има много общо с преживяното в детството.
Някои семейни динамики, които съм забелязал
В много семейства се повтарят определени модели, които от тази гледна точка могат да окажат влияние върху развитието на някои личностни черти.
1. Постоянните изисквания
В някои семейства успехът е единственото, което има значение. Трябва да си най-добрият, да се открояваш и да не допускаш грешки.
Дете, което расте в такава среда, може да научи, че стойността му зависи от постигнатото. А когато това убеждение се превърне в натрапчива потребност, то може да доведе до постоянно търсене на одобрение и признание.
2. Липсата на признание
В други семейства се случва точно обратното. Детето не получава достатъчно внимание и не се чувства забелязано.
Тогава то може да започне да компенсира тази липса по различни начини. Понякога стремежът към възхищение и внимание може да бъде свързан с преживяното в детството, когато човек не се е чувствал видян и приет.
3. Ролите, наложени в семейството
Има семейства, в които всеки има предварително определена роля: отговорният, спасителят, проблемният.
Когато човек заеме място, което не му принадлежи, той може постепенно да изгради цялата си идентичност около тази роля. Така поведението му започва да се определя от очакванията на останалите, вместо от собствените му потребности и усещане за себе си.
4. Непреработените рани
В семейните констелации често се говори за тайни, загуби и конфликти, които не са намерили своето разрешение и чиито последици могат да се усещат и в следващите поколения.
Понякога човек може да повтаря определен модел на поведение, без дори да разбира откъде идва той.
Но тук трябва да бъдем внимателни. Това не е математическа формула. Не всяко взискателно семейство отглежда деца с нарцистични черти. Личността се изгражда от множество фактори: индивидуалните особености, преживяванията извън дома, генетиката и много други обстоятелства. Всичко е значително по-сложно.
Какво се питам аз?
Когато срещна човек с нарцистични черти, вместо веднага да му поставя етикет, си задавам няколко въпроса. Не за да го оправдая, а за да се опитам да разбера.
-
Каква роля е имал в семейството си?
-
Какво са очаквали от него?
-
Позволявали ли са му да показва, че страда, или това е било забранено?
-
Кои негови потребности са останали неудовлетворени?
-
Има ли нещо в семейната му история, което продължава да се повтаря?
Не винаги намирам отговори. Но самите въпроси ми помагат да не оставам само на повърхността.
Може ли да се работи върху тези модели в терапията?
Когато в едно семейство има човек с нарцистични черти, системният подход не се стреми просто да го посочи като виновника за всички проблеми. Това може да засили защитната му позиция и да затрудни общуването.
Целта е да се разберат моделите на взаимодействие и да се потърсят начини за изграждане на по-здравословни взаимоотношения.
Поставяне на граници
Понякога в отношенията липсват ясни граници. Единият контролира, другият се подчинява и никой не уважава личното пространство на другия. Научаването да поставяме ясни граници може значително да промени тази динамика.
Преразглеждане на очакванията
В много семейства очакванията са толкова високи или твърди, че създават огромно напрежение. Когато бъдат изговорени открито и поставени под въпрос, това може да облекчи отношенията.
Промяна в общуването
Когато общуването се основава на критика и на желанието единият винаги да бъде прав, истинското разбирателство става почти невъзможно. Затова е важно да се научим да разговаряме по различен начин.
Поемане на отговорност
Разбирането на нечия история не означава оправдаване на причинената болка. Човек може да има сложна житейска история и въпреки това да носи отговорност за начина, по който се отнася към другите.
Най-трудното, което трябваше да разбера
Да разбираш, без да оправдаваш. Това ми отне време.
Можеш да разбереш защо някой постъпва по определен начин и едновременно с това да не приемаш лошото отношение към себе си. В това няма противоречие.
Разбирането на личната и семейната история може да ни помогне да си зададем няколко важни въпроса:
-
Какъв модел се повтаря?
-
Каква роля изпълнявам аз в тези отношения?
-
Какви граници трябва да поставя?
Това са въпроси, които могат да ни бъдат много по-полезни от безкрайното търсене на виновник.
Може ли нарцисизмът да бъде излекуван по този начин?
Не. Няма да кажа, че е възможно, защото това би било подвеждащо.
Нарцистичното разстройство на личността изисква професионална оценка и подходяща психологическа или психиатрична помощ. Семейните констелации могат да предложат различна гледна точка към определени преживявания и взаимоотношения, но не заместват доказаното професионално лечение.
Това е особено важно, когато има сериозно страдание, насилие или злоупотреба. В подобни ситуации на първо място трябва да бъдат безопасността на човека и търсенето на помощ от квалифицирани специалисти.
Какво остава за мен накрая?
Погледът към нарцисизма през призмата на семейните констелации ми помогна да го възприемам по различен начин. Не просто като изолиран недостатък на отделния човек, а като поведение, което понякога може да има връзка с по-широка история на взаимоотношенията.
Това не е оправдание. Но може да бъде отправна точка за разбиране.
Семейната история не определя напълно кои ще станем. Но нейното опознаване може да ни помогне да разпознаем моделите, които повтаряме, и да решим дали искаме да продължим да ги възпроизвеждаме.
А това, дори да не е лечение само по себе си, вече е една важна крачка напред.